Коледна украса. Богат избор от украса - Коледа, Великден, Свети Валентин

Рождество Христово, наричано също Коледа или Божич, което празнуваме, е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея. Празникът се отбелязва на 25 декември и като официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г.

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер - последния ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари - мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

Имен ден имат всички, които носят имената Христо, Християн, Християна, Кристина, Радослав и техните производни.

Произходът на днешната Коледа идва от древния римски празник Календи

Днешният християнски празник Коледа произлиза от древния римски празник "Деня на раждащото се Слънце". Той се е чествал в края на декември и се наричал Календи. Това каза етнологът Борислава Петкова. "Кулминацията на празника е бил на 25 декември, когато са се пренасяли животни в жертва на Боговете, устройвали са се угощения и хората са си разменяли дарове. Този празник е бил разпространен в цялата Римска империя. Въпреки че тя е била полиетнична и полирелигиозна, той се е почитал от всичките й поданици", добави Борислава Петкова. С налагането на християнството през 313 г. рожденият ден на непобедимия Слънчев Бог се слива с деня на Рождество Христово. "По силата на фонетичните закони думата Календи се превръща в Коледа", поясни Борислава Петкова. По думите й оттам произлиза и съвременната дума "календар".

Историята на коледните светлини

Традицията да се украсяват дървета със свещи е възникнала много по-рано, отколкото можем да си представим. Например, римляните по време на Сатурналиите прикрепяли към клоните на дърветата запалени свещи. Същото правели и друидите в деня на раждането на «новото слънце» 2000 години пр. Хр.

За осветено дърво се говори и в легендите за крал Артур. Друга легенда разказва как Мартин Лутер, вървейки през гората в една зимна нощ, вижда как звездите блещукат между клонките на дърветата, сякаш украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си у дома, където поставя свещички между клоните. Свидетелство за това е запазила се до наши дни гравюра от XVI век.

Първите писмени източници, свидетелстващи за разпространението на обичая да се украсяват елхи със свещи, датират от XVII век - няколко такива елхи били поставени в центъра на Хановер, отбелязва "Знания".

През XVIII век в Германия вече във всеки дом се украсявала елха със свещи и сладкиши. В Англия коледна елха се появила за пръв път през 1841 г., когато кралица Виктория се омъжила за Алберт Сакс Кобургготски. От този момент англичаните запонали да подражават на кралското семейство.
Украсяването с истински свещи криело и сериозна опасност от пожар, затова било обичайна гледка до елхата да стои и ведро с вода, за да могат бързо да се изгасят пламналите клонки. От 1870 г. датира нововъведението свещите да се закрепват със специални противотежести. Но тъй като това закрепване се оказало доста тежко, свещите трябвало да се слагат по близо до ствола на дървото и рискът от пожар се увеличавал многократно. Затова, няколко години по-късно били измислени леките метални щипки, с които свещите се поставяли и в края на клонките. И все пак елхите продължавали да горят.

Първите електрически украшения за елха направил Едуард Джонсън през 1882 г. Той съединил малки лампички във верига, която закачил на дървото. Джонсън поканил няколко репортера да разгледат неговата елха, но никой с изключение на кореспондента на Detroit Post, не бил заинтригуван от новостта.

В началото на ХХ век електрическите лампички за елха били открити още веднъж. След като през 1907 г. Ралф Морис едва не загубил къщата си в пожар, започнал от свещите на елхата, той създал електрически украшения, съединявайки лампички от телефонен комутатор.

Постепенно електрическите лампички се появили и на пазара, но не били за всеки джоб. В 1903 г. стойността на гирляндите постепенно започнала да пада, благодарение на появата на специални патрони за лампички, получили наименованието фестони.

Първите лампички били миниатюрна версия на изобретението на Джонсън. Те имали въглеродна нишка, която се нажежавала и характерна форма със заострен връх. През 1910 г. се появили първите кръгли лампички, а през 1920 г. пуснали в продажба лампички с форма на факел.